Туберкулозата (на латински: Tuberculosis) е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което засяга предимно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове, храносмилателната система, костите, ставите и дори кожата.

Специфичният причинител на туберкулозата е Mycobacterium tuberculosis, наречен още бацил на Кох. Той бива 5 основни типа (човешки, говежди, птичи, миши и поикилотермен), като епидемиологично значение за човека имат първите два. Лекува се с индивидуална антибиотична терапия. Наскоро в прибалтийските страни са забелязани случаи на резистентни към известните лекарства щамове. Той се намира навсякъде в околната среда. Източник на заразата е болният от туберкулоза, който кашля^[1]. Повечето инфекции са асимптоматични и латентни. Но около една на десет латентни инфекции се развиват прогресивно и активират заболяването. Ако туберкулозата не се лекува, тя води до смърт при повече от 50% от инфектираните. Най-застрашени от заразяване и заболяване са контактните, т.е. живеещите и работещите в едно помещение с болния. Не всеки контактен се разболява. От туберкулоза се разболяват лица с потисната имунна система. Предразполагащи фактори са непълноценното и нерационалното хранене, стресът, преумората, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, т.е. всичко, което срива защитата на организма. Рискови за заболяване от туберкулоза са и лица със захарен диабет, стомашно-чревни страдания, лекуваните продължително време с кортизонови препарати, провеждащите химио- и лъчелечение и др.