Идеята за БРТ да използва слаби електромагнитни вълни, присъщи на самия пациент, е изразена и научно обоснована от Ф. Морел (1977). В нормалното физиологично състояние на тялото се поддържа относителна синхронизация на различни вибрационни (вълнови) процеси, докато при патологични състояния се наблюдават нарушения в вибрационната хармония. Това може да се изрази в нарушение на ритмите на основните физиологични процеси, например поради рязкото разпространение на механизмите на възбуждане или инхибиране в централната нервна система и промените в кортикално-подкортикалните взаимодействия.

  БРТ е терапия с електромагнитни трептения, с които телесните структури резонират. Въздействието е възможно както на клетъчно ниво, така и на ниво орган, органна система и целия организъм. Основната идея за използването на резонанса в медицината е, че с правилния подбор на честотата и формата на лечебния (електромагнитен) ефект е възможно да се засилят нормалните (физиологични) и да се отслабят патологичните колебания в човешкото тяло. По този начин, биорезонансните ефекти могат да бъдат насочени както към неутрализиране на патологичните, така и към възстановяване на физиологичните вибрации, нарушени при патологични състояния.

Най-голямото предпочитание трябва да се дава на БРТ опции въз основа на избора на честотния режим и формата на лечебния сигнал, използвайки обратна връзка от пациента, или тези, при които формата на сигнала за лечение, например, съответства на биоелектричната активност на различни структури в нормалното (физиологично) състояние на тялото.
В съответствие с това понастоящем трябва да се разграничат два основни типа терапия: