Теория на Петте елемента (Петте стихии) и нейното прилагане
Преди около 5000 години в древен Китай и по територията на Индия се заражда т.нар. теория на Петте стихии. Тя се отнася като цяло към природните закони и нейните основни принципи на взаимодействие между всичко съществуващо. Теорията на Петте елемента се използва и за обясняване на отношенията между човека и обкръжаващия го свят, както и за анализ на функциите на организма му.
Тази теория придобива систематизиран вид през династия Ранна Хан (ІІІ в.пр.н.е. – І в.), когато идеите на предшествениците им се обобщават за да се даде синкретично и систематично обяснение на Вселената, промените в нея и връзките между света на хората и физичния и божествен свят.
Според древните китайци в основата на всичко стои дуалистичната космогонична концепция за съществуването на две противоположни сили – ин и ян, които са произлезли от първоначалната единна енергия ци (чи). Това става под въздействие на първоматерията Тайдзи 'Великия предел'. Светлите и леки частици на ян се вдигнали нагоре и образували небето, а мътните и тежки ин се спуснали надолу и образували земята.
Редуването на ин – пасивната сила и ян –активната сила определя цикличността на всички процеси на природата: ден и нощ, сутрин и вечер, зима и лято, студ и горещина, бодърстване и сън, дишане и издишване и т.н.
Взаимодействието на ин и ян пък ражда петте първоелемента (първостихии), които се явяват основа на всички материални неща и природни явления. Ако се отнеме само едно начало, то животът ще стане невъзможен. Древните китайци заимстват за тези елементи материи от ежедневието. Това са вода, огън, дърво, земя и метал и те обхващат много по-широка идея от конкретните вещества. Те се характеризират със следните особености:
- Дърво "му": "растящо нагоре", тъй като има процес на захващане и разпростиращо се свободно. Всичко, което расте и се развива свободно, има характеристиката на дърво.
- Огън "хуо": "горещ и горещ ярко" и символизира всичко, което е горещо и има характеристики на лумване, бляскане.
- Земя "ту": тя служи за засаждане и израстване на посятото в нея, затова тя представлява основата за растеж и процеса на изхранване и се казва, че тя е майка на всичките неща.
- Метал "дзин": той има способността да бъде претопяван и така той служи за сваляне и изчистване или пък като стипца.
- Вода "шуей": "тя овлажнява и тече надолу", т.е. всичко, което овлажнява, охлажда и тече надолу, отговаря на елемента вода.
Посочените по-горе характеристики се използват за да се класифицира всичко съществуващо във Вселената, като името изразява по асоциация качествата, а не конкретната материя.
Тези представи са основата на теорията на петте елемента "У син", според която всичко във Вселената се намира в постоянно движение: земята е почва за растенията, водата – храна за растенията и животните, огънят – топлина за всичко живо, дървото – храна за животните.
Тези взаимосвързани циклични явления могат да се наблюдават не само в природата, но и в човешкия организъм. Така, дървото съответства на раждането и израстването, което се приема и за сутрин и за пролет; огънят – на периода на максимална активност (кулминация), т.е. обяд и лято; металът – на упадъка на силите (разрушение), т.е. вечер и есен; водата – за минималната активност (покой), т.е. нощ и зима. Към тези елементи се прибавя и земята, който е център и ос на цикличните промени, защото всичко става на земята.
Древните китайци използват тези пет обозначения за да пояснят по-добре взаимодействието на природните сили, както и връзките между отделните явления. Между петте елемента съществуват връзки, които са пряко подчинени на дуалистичното противопоставяне между ян и ин, които са съответно създаваща и разрушаваща сила. Така първоелементите се взаимопораждат и взаимопобеждават един друг. Това е и основната разлика със съвременната западна физика, която също твърди, че на Земята съществуват 5 основни сили – електромагнитна, на сила, на деформация, на гравитация и на цветове, но те в никакъв случай не си взаимодействат по начина на петте първоелемента Усин и не могат да бъдат приложени за нищо извън механиката или атомната физика. Петте елемента са метафизично обяснение на промените във всяко едно нещо и явление във Вселената.
Последователността на взаимопораждането е следната: дървото ражда огън, огънят – земя, земята – метал, металът – вода, водата – дърво и така до безкрай. Що се отнася до взаимопобеждаването, то цикълът е както следва: водата преодолява огъня, огънят – метала, металът – дървото, дървото – земята, земята – водата. Съзидателният цикъл е външен, а разрушаващият – вътрешен, но те се уравновесяват по принципа на ин-ян. Това определя системата на петте елемента като свръхустойчива, като при евентуално външно действие може да се наруши някой елемент, но поради здравите връзки вътре в нея, то тя бързо ще възстанови равновесието си. Тази система няма начало и край.
Повечето хора знаят за двата цикъла на разрушаване и взаимно пораждане на петте първоелемента, но само тези които се занимават с медицина, знаят за третия, който е на взаимното подпомагане и който е основата на лечението според теорията за елементите. На диаграмата е означен с пунктирана линия.
За да разберем по-добре този цикъл можем да вземем за пример
сърцето което подпомага бъбреците. Т.е. ако сме пълни заради влошена
обмяна на веществата, най-вероятно имаме проблем със сърцето и ако
искаме да намалим теглото си първо трябва да се погрижим и да подсилим
сърцето, което от своя страна ще подпомогне бъбреците и така ще помогнем
на обмяната на веществата.
Другите два цикъла се използват за превенция на болестите и подсилване на тялото, като съответно в бойните изкуства и за постигане на обратния ефект.
Теорията на петте елемента се пренася върху всички живи същества, вещи и процеси. Ако петте стихии не са в равновесие, то при хората възникват болести, а в природата – дисхармония.
С петте първостихии се обозначават и основните посоки на света. Тъй като слънцето изгрява от изток и изгряващото слънце е сходно с процеса на покълване и порастване, изтокът се приема за дърво. Климатът на юг се отличава с горещина, също като лумващия огън, затова югът се определя за огън. Слънцето залязва на запад, с което се доближава до намаляващия характер на метала. Времето на север пък е студен и затова се приема за вода.
Философите от династия Хан започват да прилагат теорията на Петте елемента и към историята и да обясняват събитията и редуването на династии, като се погледне реда на първостихиите откъм взаимопораждане и взаимопобеждаване. Така историята се претворява като едно цяло и бъдещето може до някъде да се предположи.
Според този модел, династия Ранна Хан е под знака на земята. Тъй като цветът на земята е зелен, то този цвят се приема за цвят на императорите от тази династия, а последващите се съобразяват с реда от цикъла на елементите.
Тази теория се използва на практика от китайската традиционна медицина, която така обяснява връзките между вътрешните органи и съответно помага при диагностика и лечение на различни заболявания. Лекарите приемат, че човешкият организъм е вид микрокосмос, състоящ се от същите пет първоелемента, както и целия Космос и които попадат в тялото ни чрез храната. Самите органи, тъкани, сетива, чувства и способности на човека са тясно свързани със състоянието на енергийните канали-меридиани, които съответстват на някоя от стихиите и съответно свързват определени органи. По тези канали протича жизнената енергия ци.
Вътрешните органи се разглеждат като единство на тялото и духа, защото взаимодействието между органите определя мисловните и емоционални процеси. Органите взаимодействат помежду си и с обкръжаващата среда и всеки орган съответства на определено първоначало; природните закони и цикли съответстват на процесите в човешкия организъм. Така например, при заболяване на белите дробове се усеща проблем с функционирането на черния дроб, което пък се предава по енергийните канали до далака и т.н.; т.е. при едно заболяване се въвлича целия организъм и е много важно да се намери първоизточника на болестта.
Според китайската медицина има 6 основни органа ин и шест органа ян. Ин органите са сърцето, перикарда, черния дроб, бъбреците, белите дробове и далака; освен основните си функции, те изработват, натрупват и трансформират различни форми на енергия. Ян органите са стомах, тънко черво, дебело черво, жлъчен мехур, пикочен мехур и тройния нагревател; първите 5 се грижат за прием и преработка на хранителните вещества и отделяне на непотребни вещества, а тройният нагревател служи за регулиране на телесната температура, координиране на дишането, кръвообращението, храносмилането и отделянето на урина. Трябва да поясним, че названията на китайски на органите не съответстват на тези от европейската медицина; така например, китайското понятие за стомах обхваща стомаха, дванадесетопръстника и предния дял на тънкото черво, това за далак – далака и подстомашната жлеза.
Вътрешните органи на човека също се разделят според свойствата си на принадлежащи към някоя от първоматериите. Например, черният дроб се смята за дърво, защото неговото ци има увеличаващ характер; сърцето – за огън, защото неговото ян се грижи за телесната температура; далакът – за земя, защото отговаря за храносмилането и пренасянето на вещества; белите дробове – за метал, защото имат намаляващ характер; бъбреците – за вода, защото регулират циркулацията на вода в организма.
Ако сравним с по-горе посочената последователност на петте елемента, то се обяснява, че черният дроб поражда сърцето, сърцето – далака, далакът – белите дробове, белите дробове – бъбреците, бъбреците – черния дроб. По тази схема се развиват и острите заболявания и протича процесът на оздравяване. Но ако поради външни фактори се развалят регулиращите връзки между органите и между човешкия организъм и природата, то системата не може да се възвърне към състоянието на равновесие. Това е именно причината за възникването на хронични заболявания.
Целият свод на китайската медицина се крепи на теорията на Петте елемента. Така са се лекували и императорът и семейството му, както и простолюдието. Китайските лекари още в древността изработват основните методи и средства за да помогнат на организма да се справи самостоятелно с причината за заболяването. Тази помощ, според тях, се състои в регулиране на жизнената енергия, т.е. възстановяване на енергийния баланс в човешкото тяло, като се имат предвид конкретните физиологични особености на всеки пациент към дадения момент и точното определяне на засегнатия елемент, който действа като слабо звено в предаването на жизнената енергия ци.
Лекарят обръща голямо внимание и на вкусовите предпочитания на пациента, които може да са сериозен показател. Например, ако пациентът в последно време е развил вкус към кисела храна, това може да показва проблеми с черния дроб. Това пък също и определя, че при приема на определеното, строго индивидуално, лекарство, трябва да се спазва и подобаваща диета.
Освен това, преди да се пристъпи към лечение, се преценя и психическото състояние на човека. Смята се, че прекалените грижи оказват отрицателно влияние върху духа, прекалената привързаност към някой нарушава циркулацията на енергията ци, гневът приближава смъртта, страхът поражда безумие. Всеки човек по отделно е подвластен на дадена стихия и връзките му с други хора, принадлежащи на тяхната си стихия, зависят пряко от законите за взаимодействие, които властват в природата.
- Дърво Растящ, разцъфтяващ, с добре хванати корени и вървящ нагоре Борбен, контролиращ, с гъвкава сила, самоуверен
- Земя Произвеждаща, плодородна Здрав, стабилен, надежден, издръжлив, обосноваващ се
- Метал Твърд, структуриран, симетричен Организиран, реален, здрав, издръжлив
- Огън Сух, горещ, изкачващ се Динамичен, искрящ, ентусиазиран
- Вода Мокра, студена, намаляваща Течаща, нагаждащ се, огъващ се
- Много нисък огън – не затопля земята Сърцето (огън) не може да затопли далака (земя) Зиморничавост, прекален студ, сутрешно разстройство, проблеми с уринирането, подпухване, разширен гръден кош, умора, слабост
- Много нисък метал – не прозивежда вода Белите дробове (метал) не изпращат вода до бъбреците Задъхване, жажда, слаби колена, болки ниско в гърба, тъмно оцветена урина
- Прекалено дърво –побеждава земята Ци на черният дроб (дърво) има надмощие над далака (земя) Главоболие, възпалени очи, газове, лош апетит, слабост, болки в страните, световъртеж, проблеми в гръдния кош
- Прекалено метал –огънят не може да победи метала Сърцето (огън) не може да контролира флуидите от белите дробове (метал) Често уриниране, задуха, слабо сърцебиене, безсъница
Всички източни медицински учения са повлияни от тази философска концепция. Тя не обръща голямо внимание на анатомията и физиологията, според европейските понятия, а се стреми да изясни връзките и взаимоотношенията вътре в организма, отражението на Космоса в него.
Философските понятия за Ин и Ян лежат в основата на мирогледа на китайците от най-древни времена. Претворена в теорията на Петте стихии, тя дава идеята за постоянното взаимодействие на различните сили във всичко съществуващо във Вселената. Всичко е част от непрекъснат цикъл, като всяка ново изменение води задължително след себе си друго и така до безкрая. Ако настъпи отслабване на някое звено от този цикъл, т.е в самото равновесие между Ин и Ян, то се получават проблеми. Този цикъл може да се приложи към всичко, затова китайците обясняват чрез тези сили всички проблеми – природни бедствия като наводнения, болести и тежки хронични заболявания, невъзможни отношения с други хора и несполучлив брак, даже внезапен огън в къщата, например.
Принципът на равновесието на Ин и Ян и теорията на Петте първостихии се прилага и към храната.
Във всяко едно даже най-обикновено китайско ястие може да се открие спазване на тези философски принципи, като да речем, броколи с телешко или пък сладко-кисело свинско. Равновесието се усеща в цвета, аромата и съставките. Но придържането към принципа на ин-ян отива още по-далеч. За някои храни се вярва, че те имат ин или охлаждащ характер, докато други пък са ян и носят топлина на организма. Хората трябва да знаят, как да комбинират правилно ястията за да може да се постигне здравословно равновесие.
Съществува китайска поговорка, която гласи: "Ако болният само приема лекарства, но не обръща внимание на храненето си, то той прахосва усилията на лекаря." Затова, при лечение на някаква болест, китайският доктор на традиционна медицина ще посъветва за определени промени в основното хранене на пациента за да може да се възстанови полезното за здравето равновесие на ин и ян в организма.
Например, ако човек страда от болки в сърцето, то те е много вероятно да са предизвикани от прекалена употреба на лютива ян храна. Китайският доктор в такъв случай по-скоро ще ви предпише билкови чайове за засилване на ин силите, вместо болкоуспокояващи средства. При настинка пък, може също да бъдете посъветвани да се лекувате с промени в хранителния режим, отколкото с антибиотици или лекарства за кашлица и температура.
Почти няма храна, която да е чисто ин или ян, просто една от тези две страни доминира. Затова няма съвсем пълно единодушие между експертите, кои храни точно помагат за засилване на ин или ян. Смята се, че по-скоро съчетанието на отделните съставки дава крайния ефект. Интересното е, че и начинът на приготвяне също допринася до определянето на дадено ястие като ин или ян.
По-долу следва примерна таблица на готварски методи и храни, които се разделят на ин и ян:
Готварски методи: Ин- Варене
- Варене до разваряване
- Задушаване на пара
- Пържене
- Печене
- Китайски начин на бързо пържене
- Соеви кълнове
- Зеле
- Моркови
- Раци
- Краставица
- Патица
- Тофу
- Водна лилия
- Вода
- Бамбук
- Телешко
- Пилешко
- Яйца
- Джинджифил
- Лепкав ориз
- Гъби
- Сусамово олио
- Вино