Александър Нефедович Гулков1, Александър Михайлович Паничев2, Владимир Владимирович Дудоладов(3).
От февруари до декември 2006 г. бяха проведени серия от експерименти върху 15 доброволци с използването на хардуерно-софтуерния комплекс за електрофизиологична диагностика "Имедис- тест".
"Imedis-test". Пациентите бяха тествани по време на изгрев слънце, като измерванията започнаха приблизително 20 минути преди оптическия изгрев и приключиха приблизително два часа по- късно. Времевият интервал между наблюденията в експеримента беше около една минута. Степента на възбуждане на средния мозък се регистрираше чрез специфичната честота и амплитуда на електромагнитния сигнал, който се вземаше от биологично активна точка, разположена близо до горната част на нокътното легло на безименния пръст на лявата ръка на пациента. Резултатите бяха получени под формата на графика, показваща степента на възбуждане на средния мозък за определен период от време в относителни единици. В резултат на това беше установена ясна връзка между началната фаза на възбуждане на средния мозък и два референтни момента на изгрева на слънцето.
- 16 и 8 минути преди оптичния изгрев с рязко активиране на възбудата в момента на астрономическия изгрев и връщане към първоначалното състояние за 40 - 120 мин. В същото време не беше установена реакция от страна на средния мозък на появата на електромагнитната компонента в спектъра на слънчевата радиация.
За да проверим изказаната от нас хипотеза з а задействане на циркадните биоритми от неизвестното на науката излъчване на Слънцето в момента на неговия астрономически изгрев (Гулков и др., 1999), от февруари до декември 2006 г. проведохме серия от експерименти върху доброволци с помощта на апаратно-програмния комплекс "Имедис-тест". Тъй като отдавна е установено върху високоорганизирани животни, че най-древните структури на мозъка участват в системата за задействане на биоритмите, към която принадлежи и човешкият среден мозък, ние си поставихме задачата да се опитаме да открием признаци на възбуда в човешкия среден мозък, съвпадащи с референтните моменти на изгрева на Слънцето, с помощта на нова високоефективна диагностична апаратура.
Накратко за това какво се разбира под референтните моменти на изгрева на Слънцето. Първият откривател за науката на признаците за съществуване на непознати излъчвания на Слънцето, за които говорим, е японецът Маки Токата, професор в Токийския университет, изобретател на оригиналния метод за диагностика на кръвта. Токата открива по-специално, че кривите на протичане на реакцията на флокулация (утаяване) на албумина на човешката кръв в различни географски точки на Земята имат еднаква закономерност. Дневният ход на тази реакция при всички хора протича с внезапно увеличение (с 20 %) 8 минути преди изгрев слънце и с постепенно забавяне скоро след залез слънце. В продължение на много години на щателни изследвания ученият установява също, че протичането на тази реакция не зависи от никакви други геофизични фактори.
1Далекоизточен държавен технически университет; 2Тихоокеански институт по география, Далекоизточен филиал на Руската академия на науките; (3) Synergy Ltd.
фактори. Когато човек се премести в друга часова зона, адаптацията към новия дневен ритъм продължава 10-25 дни. В този случай нарушаването на предишния ритъм се съпровожда от състояния, характерни за десинхронозата (или болестите на аклиматизацията). М. Токата предполага, че кръвта се влияе от някакво неизвестно излъчване на Слънцето, като самият той го нарича "съживяващо излъчване" (Tokata,1951). Той също така пише, че тази радиация има невероятна проникваща способност и оказва силно биологично въздействие върху човека. Тук може да се отбележи, че данните на Токата са били многократно потвърждавани, в частност известният изследовател на слънчево-земните връзки А.Л.Чижевски пише през 1964 г., че резултатите от наблюденията на М. Токата са потвърдени в много научни лаборатории на Света (Чижевски,1964).
Все още не е осъществена пряка инструментална регистрация на "съживяващите излъчвания на Токата". Междувременно многократно е извършвана регистрация на тези излъчвания чрез косвени физични методи с помощта на резистори от метално фолио. Пионери в тази област са Н.А. Козирев и В.В. Насонов (1978 г.). Nasonov (1978). Техни най-известни последователи безспорно са учените от Новосибирск начело с академик М.М. Лаврентиев. Ако се съди по материалите, публикувани в Известия на Академията на науките на СССР (Лаврентиев и др., 1990), в момента на изгрева на Слънцето, заедно с потока електромагнитно излъчване, са регистрирани още два изблика на излъчване с неизвестна природа, чиято скорост на разпространение е с няколко порядъка по-висока от тази на светлината. Единият вид лъчение, съдейки по 8-минутната разлика с оптичния сигнал от Слънцето, съответства на "лъченията на Токата". Що се отнася до втория тип неизвестни излъчвания, те са регистрирани 8 минути преди "сигнала на Токата".
Тъй като физическата природа на двата сигнала остава неразкрита, ние си поставихме задачата да се опитаме да установим наличието на реакция на биологичната система на тези сигнали, която, от една страна, може да служи като косвен знак за реалното им съществуване, а от друга, дава основание да смятаме за валидна хипотезата ни за външен сензор-синхронизатор на биоритмите с циркадна продължителност. В експериментите се интересувахме преди всичко от "сигнала на Токата" - излъчването, регистрирано в момента на истинския или астрономическия изгрев на слънцето, тъй като именно това излъчване показва най-висока биологична активност в експериментите на различни автори (Токата, Лаврентиев).
Методология и резултати от експериментите
Експериментите са проведени върху доброволци в клиниката "Синергия" (Владивосток) с помощта на апаратно-програмния комплекс за електрофизиологична диагностика "Имедис-тест". Цялото използвано оборудване е одобрено за използване от комисията за ново медицинско оборудване към Министерството на здравеопазването и медицинската промишленост на Руската федерация, цялото оборудване е лицензирано и сертифицирано.
Може да се отбележи, че методите на електрофизиологичната диагностика се появяват като синтез на класическата китайска акупунктура, тибетските идеи за резонансните взаимодействия, хомеопатията и най-съвременните медицински технологии. На началния етап от развитието на тези диагностични методи в представите на китайската традиционна школа по рефлексотерапия са използвани акупунктурни точки, които, както е установено, имат намалено съпротивление към преминаващия през тях слаб електрически ток, а също така - променят специфичното си съпротивление, отразявайки както вътрешното състояние на организма, така и реакциите му към различни информационни сигнали, в частност към електрически или магнитни полета. Тези точки се наричат биологично активни точки (БАТ).
Разработеният от Imedis хардуерен и софтуерен комплекс за електроакупунктурна диагностика е съвременна интерпретация на устройството, създадено от Р. Фол и Вернер през далечната 1953 г. и доразвито от Х. Шимел през 1978 г. Към устройството се свързват два електрода - пасивен електрод, който пациентът държи в ръката си, и активен електрод (или щуцер), който влиза в контакт с измерваната НИМ. При работа с БАТ в рамките на електрофизиоло-гическата терапия и диагностика се използват специално проектирани електроди, които са предназначени за получаване на информация от тях или за терапевтично въздействие върху тях.
Като основна НДНТ в експеримента използвахме точката на съответствие на хипофизо- хипоталамусната система (ХГС) по схемата на Su-Jok, разположена, както е известно, близо до горната част на нокътното легло на всеки от пръстите на човешката ръка. В повечето случаи се използваше точката на безименния пръст на лявата ръка на пациентите, където операторът (в случая В. В. Дудоладов) записваше чрез характерния честотен спектър степента на възбуждане на средния мозък на субекта в относителни единици. Резултатът се извеждаше на компютъра под формата на графика на промените в характера на процесите в тъканите на средния мозък (катаболни или анаболни), както и на тяхната степен (6 условни нива на интензивност), всичко това в реално време. Съответствието между процесите в мозъка и получената на компютъра информация, заснета по време на процеса на измерване, се обуславя от масива от статистически данни за честотно-фазовите характеристики на слабите електромагнитни излъчвания, идващи от определена част на мозъка в определено състояние, предварително въведени в съответната компютърна програма.
В експеримента участваха общо 15 доброволци от различен пол и възраст (от 7 до 55 години). Всички тестове с пациенти бяха проведени по време на изгрев слънце. Измерванията в повечето случаи започнаха 20 минути преди оптичния изгрев и приключиха, след като инструментално наблюдаваната част от мозъка на пациента се върна напълно в първоначалното си състояние. По време на един експеримент са направени средно около 30-40 измервания, повечето от които на интервали от една минута.
За да се оцени състоянието на средния човешки мозък между двата периода на изгрев слънце паралелно, в процеса на текущия прием на пациенти операторът независимо събра допълнителни статистически данни. С тяхна помощ беше установено, че активирането на процесите в човешкия среден мозък се случва само веднъж на ден.
В хода на промените в активността на средния мозък при пациент, съставена въз основа на 30 точки на наблюдение. Процесът на възбуждане в мозъка започва 8 минути преди астрономическия изгрев на слънцето (т.е. 8 минути преди появата на "лъчението на Токата"). Най-активният процес на възбуждане в средния мозък се засилва непосредствено след времевата точка на поява на "радиацията на Токата", като навлиза във фазата на "плато" приблизително 10-20 минути по- късно. Трябва да се отбележи, че във времевата точка, съответстваща на оптичния изгрев, никога не е била открита реакция на биологичната система. Спадът на активността в средния мозък (до връщането на тъканите в състояние на покой) обикновено е по-бавен от фазата на издигане. Общото време на процесите на събуждане в средния мозък (въз основа на статистически данни за 15 пациенти от различен пол и възраст по различно време на годината) може да варира от около 40 до 120 минути. Тази вариация най-вероятно е свързана със степента на времевия дисбаланс в работата на органо-тъканните системи на конкретния организъм и съответно с разходите за възстановяване на хроно-налния режим на функциониране на живата система.
Резултатите от проведените изследвания показват, че предложената от нас хипотеза за външен сензор на циркадните ритми в живите системи под формата на колебания на специални излъчвания, идващи от Слънцето, все още неидентифицирани от науката, има всички основания за по-нататъшно развитие.
Механизмът на тези колебания може да е свързан с частичното екраниране на този вид радиация от нашата планета. Трябва да припомним, че в научната литература въпросът за съществуването на такива излъчвания за първи път е повдигнат сериозно от японския изследовател М. Токата. След Токата съществуването на този тип лъчения многократно е посочвано от А. Л. Чижевски (Z-лъчение), който интуитивно разбира огромното значение на развитието на това направление в науката. По-късно към този проблем подхожда Н. А. Козирев, разсъждавайки върху връзката между времето и въртенето на космическите тела в рамките на оригиналните си идеи за асиметричната механика. Неслучайно той отъждествява тези излъчвания с хроналните. По-нататъшният етап в развитието на идеите за непознатите слънчеви излъчвания е свързан с името на академик М. М. Лаврентиев, което още веднъж го характеризира като голям и необичайно смел за времето си учен.
Убедени сме, че в близките години неизбежно ще започне активното развитие на това направление в науката, като последица от него ще бъде радикалното преразглеждане на съществуващите теории за гравитацията и времето.
Ако не се задълбочаваме в перспективите за преразглеждане на основите и говорим за по- прости и конкретни неща, може да се отбележи, че изследванията показват наличието в човешкото тяло на ясен момент на стартиране на вътрешния часовник и този момент постоянно се сменя с изгрева на слънцето, предопределяйки дневния цикъл на последователно включване в работата на органо-тъканните системи. Новите знания дават ключ
за по-обосновани схеми на лечение на конкретния организъм в съответствие с фазата на състоянието на съставящите го системни елементи.
Гулков А.Н., Шабанов Г.А., Паничев А.М. За връзката между настройката на биоритмите в човешкия организъм с момента на астрономическия изгрев на слънцето // Приморски зори. Владивосток, 2000 г. С. 17-18.
Kozyrev N.A., Nasonov V.V. Нов метод за определяне на тригонометричните паралакси на базата на измерване на разликата между истинското и видимото положение на звездите // Астрометрия и небесна механика (Проблеми на изследването на Вселената. Изд. 7). М.- Л.:1978.С.168-179.
Лаврентиев М.М., Гусев В.А., Еганова И.А., Луцет М.К., Фоминих С.Ф. За регистрацията на положението на Слънцето. DAN, 1990 г., кн. 315, № 2.С. 368-370.
Чижевски А.Л. За един вид специфично биоактивно или Z-излъчване на Слънцето // Земята във Вселената.
Земята във Вселената. М.: Мисъл, 1964 г. С.342-372.
Tokata M.// Archiv fur Meteorologie, Geophys.,und Bioklimatologie. Serie B. 1951, S.2 .