ЧОВЕКЪТ КАТО ЕЛЕКТИЧЕСКА СИСТЕМА
Кожата, лигавицата и сетивните органи / зрение, слух, обоняние, осезание, вкус / осъществяват връзката между организма и външната среда. Централната нервна система / ЦНС / непрекъснато получава информация, измененията във външната среда води до реакция на вътрешните органи и обмяната на веществата.
Главният мозък подава команди към вътрешните органи чрез биотокове, които предавайки информацията на вътрешния орган се отправят към периферията на тялото и кожата. Организмът се явява сложна електрическа система, в която съществуват : генератори на електричество, проводници / периферната нервна система /, обекти с частична консумация на биотокове / вътрешните органи / и обекти, които напълно поглъщат баластните биотоковете - биоактивните точки БАТ / акупунктурни точки /. Човекът се явява самостоятелна, саморегулираща се електрическа система, притежаваща 3-те основни съставни части на електрическата мрежа - генератори - проводници - консуматори. Движение на електрически ток във веригата има когато в единия край има излишък на електрони, а в другия - недостиг. Електрическият поток се движи от (+) към (-) заряд. Условието за движение на ел.ток във веригата е появата на разлика в потенциалите. Генераторът на електричество създава излишък на електрони, а потребителите непрекъснато поглъщат електрони - електрическия (-)
ГЕНЕРАТОРИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Електрическите генератори в човешкия организъм, 7 на брой, биват вътрешни - мозък, сърце и външни - сетивните органи. Ако приемем цялото генерирано електричество за 24ч, за 100%, при нормални условия, биоелектричеството се произвежда както следва: сърце - 50%, мозък - 40%, ретина - 7%, вътрешно ухо - 2%, тактилни, обонятелни и вкусови рецептори - 1%.
Според посоката на провеждане биват аферентни -невроните в тази верига провеждат биотоковете от сетивните органи към ЦНС / първо към гръбначния мозък, а после към главния / и еферентни - биотокът се движи от мозъка към периферията / кожата /, преминавайки през всички органи и тъкани.
Биотоковете от главния мозък преминават в гръбначният мозък, а оттам по периферната нервна система ПНС се отправят към всички органи и тъкани. Нервите се явяват проводници достигащи всяка част на организма. Биотоковете напускат нервните тъкани и преминават в междуклетъчното пространство на останалите неспецифични проводници / органи, мускули, сухожилия кръвоносни съдове и т.н./. Тъканите в човешкия организъм се състоят от 95% вода с разтворени в нея соли и се явяват отлични проводници на електричество.
В сърцето биотоковете се генерират в сино-атриалния възел, от него потокът електрони преминава през снопчето на Хис, чиито нервни окончания завършват с клетки на Пуркине, разположени в миокарда. Клетките на Пуркине предават биоимпулса към мускулните клетки на сърцето и предизвикват свиване на сърдечния мускул / систола /, след което биотокът се разпространява по цялото тяло.
Най-голямо количество биотокове от мозъка и сърцето се произвеждат в периода между 18 и 27г., като с възрастта произведената енергия намалява. Когато смъртта настъпва по естествени причини (в следствие на старост - 11% от случаите), то тя се дължи на спиране на сърцето 76% и 24% от спиране на дихателните функции.
Ежедневните умерени физически натоварвания, съчетани с чист въздух, поддържат сърцето, давайки му възможност да функционира до 100 и повече години. Липсата на движение, или прекомерните тренировки и физическа натоварвания съкращават живота.