МЕТОДИКА ЗА ТЕРАПИЯ ПО ЛЕДНЕВ

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ ЕЛЕКТРОПУНКТУРНАТА НЕВРОТЕРАПИЯ.

Електропунктурната невротерапия – е методика за лечение на болни , страдащи от функционални разстройства и заболявания, посредством въздействие върху нервните структури на организма, чрез електрически ток, посредством точков електрод.
От гледна точка на функционалната дейност на нервната система, всяко функционално заболяване е нарушение на управлението и регулацията на физиологическите процеси, на система, орган или тъкан от страна на съответстващи участъци нервни структури, изразяваща се в частична или пълна загуба на техните способности да регенерират нервни импулси.
Причините за функционални заболявания могат да бъдат от различно естество: прегряване, хипотермия, притискане на нерв, натъртване, контузия, под вляние на химични и биологични въздействия, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, преяждане, силни емоционални реакции – уплах, страх, мъка, стрес и т.н.
Механизмът на функционалните заболявания е: механично повреждане на нервни структури, дефицит на калий, натрий или медиатор, отслабени функции на натриево-калиевите «помпи“ и подвижността на медиатора, дефицит на електрони.
Нарушението на регулацията на обменните процеси води до органически изменения, които могат да са обратими или необратими.
Електропунктурната невротерапия позволява да се лекуват функционални заболявания, които не са в стадий на необратими органически изменения.
Принципът на електропунктурната невротерапия се състои във възстановяването на способността на определени участъци от нервни структури да регенерират нервни импулси на синаптични връзки, под въздействието на дозиран постоянен или импулсен електрически ток.

При включване към лечебния електрод паралелно допълнителни електроди, сумарният ток в опорния електрод не се променя, а токът в отделните паралелно включени електроди ще бъдат равни на (1/n)*J_ое , където n – количеството паралелно включени лечебни електроди, а J_ое – токът в опорния електрод. Закономерността – константата на тока в опорния електрод определя целесъобразността в един апарат да се ползва само 1 лечебен електрод.
Диагностичните параметри на функционалното състояние на нервните структури са: съотношението (асиметрията) на тока в противоположни направления през изследваната точка във фазата на насищане, загубата на чувствителност към измененията на направленията и импулсния ток, образуване зона повишен потенциал на тялото на болния.
Преди да се постави диагноза за функционалното състояние на участък нервни структури, при прилагането на ток с отрицателен потенциала върху точката на въздействие, е необходимо да се изчака рязкото увеличение на тока, което съответства на достигането на потока от електрони до нервните структури, т.е. преминала е фазата «разсейване“, достигната е фаза «пробив» и започва фаза «насищане“.
В която и да е точка на нервни структури, които частично или напълно са загубили способността да регенерират биоелектрически импулси, токът с положително направление (при положителен потенциал в лечебния електрод) винаги е по-малък, от тока с отрицателно направление (при отрицателен потенциал в лечебния електрод). Величината на асиметрията на тези токове, понякога достига 95-98% и характеризира степента на дефицит на електрони, т.е. загубата на функции на нервните структури.

При прилагане към точката за въздействие, на ток с отрицателен потенциал , произтичат 3 фази на изменение на тока :
- – Токът се разсейва по горния слой на кожата и епителните тъкани, токът няма нито диагностични, нито терапевтични свойства.
- – Токът е в т.н. «пробив», т.е. потокът проводими електрони е достигнал нервните структури.
- – Токъте наситен, има невротерапевтично действие, премахва дефицита от проводими електрони, необходими за формиране на нервни импулси.
Във всички точки на въздействие при нормално функциониращи нервни структури, противоположните направления на тока са равни по между си, по абсолютна величина.
Токът, във всички точки с нормално функциониращи и възстановени нервни, структури, е равен независимо от полюса – това не зависи от местоположението на точката, или разстоянието й от опорния електрод, а се определя от количеството електрони, преминаващи от нервните структури към опорния електрод, т.е. от трансферната функция на контактния слой. При това изменението на тока при изменението на полюса, се подчинява на закона на Ом.

Терапевтично полезен, при електропунктурата, се явява токът с отрицателно направление, който премахва дефицита на електрони в нервните структури, а положителното направление на тока отстранява електроните в точката на въздействие на лечебния електрод, създавайки или увеличавайки техния дефицит в невроните и, следователно, води до прекратяване на регенерацията на нервните импулси.
Равенството на тока с противоположни направления трябва да се постига само чрез действието на тока с отрицателно направление!
Ток с положителен поляритет следва да се ползва само за диагностика – сравняване величината на тока в противоположни направления, и за не повече от 3-4 сек. при всяко сравнение.
Терапевтичният ефект е пропорционален на количеството преминало електричество. Например, може да се вздейства на точка с ток 5 мкА и да се постигне симетрия в направленията на тока за 10 минути, а може да се получи същият ефект за 1 мин., въздействайки с ток 50 мкА.
Оптималната сила на тока се коригира по усещане на пациента, то трябва да се усеща като приятно боцкане при промяна на направлението или при токов импулс. Това съответства на ответната реакция «Активация», която е лечебна.
След възстановяването на симетрията на токовете в точката на въздействие, контролната проверка показва, че асиметрията на токовете може да се появи отново. Въпреки това, асиметрията на токовете значително намалява след 6 часа, т.е. след завършването на ответната реакция на организма
Ако при диагностиката дадена точка е открито отсъствие на чувствителност към промяната на направлението на тока или импулса, то въздействието на точката, продължава, не само до достигане симетрия на тока с различен полюс, а до момента на поява на чувствителност.

В общия случай последователността на въздействие върху точките няма принципно значение. В някои случаи обаче, е целесъобразно да се започне с общо укрепващите точки, когато болният страда от общо слабост , или от болезнените точки - А-ШИ, когато болният изпитва остри болки.
Излекуването на заболявания от функционален характер, се случва след последователна проверка на групата точки, отговорни за даденото заболяване, и възстановяването на откритите «болни — с асиметрия » и «болезнени -А-ШИ». При начален стадий на заболяването може да е достатъчен един лечебен сеанс. При по-напреднали стадии на заболяванията, свързани с органически изменения, може да са необходими няколко сеанса.
Трябва да се има предвид, че «чисти» - в рамките на отделни органи функционални заболявания практически няма. Функционалните нарушения обикновено засягат също и седни участъци нервни структури. Ето защо, се извършва проверка на съседните точки и се въздейства на «болните» от тях и особено на точките А-ШИ. Така се усилва терапевтичния ефект.
Включването на опорния електрод към нервните структури се осъществява чрез дланта на ръката, изхождайки от съображението, че тази част на тялото е гъсто инервирана и може да излъчва голямо количество електрони.
Отчитайки вредното терапевтично действие на тока с положително направление, опорният електрод се изготвя с максимално голяма допирна повърхност, но удобен за стискане в ръка. При това плътността на тока във всяка точка на контакт между ръката с електрода ще е сведена до минимум и така ще премахне вредното въздействие.
Лечебният електрод е желателно да бъде от неръждаема стомана, а опорният – от алуминий, недопускащ образования оксиден филм, притежаващ диоден ефект, който изкривява достоверността на диагностичната информация.
С цел съкращаване времето за «пробив» на кожната обвивка, в точката на въздействие, лечебният електрод може да бъде изготвен с малък иглообразен завършек в крайната му част, което му позволява да прониква през горния слой на кожата, за по-лесно преодоляване на електрическото съпротивление.
С цел усилване на терапевтичния ефект, активизирайки защитните сили на организма и предотвратяване на заболяванията, невротерапевтичното въздействие е целесъобразно да се завърши с рефлексо-терапевтичен – импулсен ток с отрицателна полярност с честота 1-2 имп./сек., тези импулси се усещат като убождания. Те въздействат на центровете регулиращи физиологическите процеси на даден орган и възбуждат невроните в централната нервна система, предизвиквайки ответна реакция - активация на целия организъм.
При въздействиe върху точка с импулсен ток, рефлексотерапевтичният ефект съпътства хемато-пулсовия терапевтичен ефект – активизация на кръвния поток в кръвоносните съдове и капиляри, намиращи се в зоната на действие на електромагнитното поле на импулса. Под въздействие на енергията на това поле, също както и при въздействието на електромагнитното поле на нервните импулси, управляващи и захранващи с енергия кръвоносните съдове и капиляри, под влиянието на което те периодически се съкращават, се активизира пулсацията на кръвта, способствайки по-бързото отстраняване на застойни явления.
Инфраниските честоти на импулсно въздействие се явяват гранични, при нормално функциониращи нервни структури, импулсите на тока се възприемат като имитация на отделни убождания, което може да бъде използвано в като допълнителен диагностичен параметър.
От гледна точка на хемато-пулсна терапия инфраниската честота на въздействие, съвпада или е много близка с ритъма на пулса, което обуславя оптимална реакция на кръвоносните съдове и активация кръвообръщението.
Нервните структури пронизват целия организъм и при тяхната регулация произтичат биологически активни обменни процеси стигащи до всяка клетка, Нарушената им активности се явява заболяването.«Търсенето» на биологически активни, т.е. здрави (със слабо ел. съпротивление) точки и въздействието само на тях, автоматически изключва невротерапията, свеждайки до минимум ефективността на електропунктурата.
Акупунктурните точки е логично да се назовават точки за въздействие. Те следва не да се «търсят», а да проверяват за функционалното им състояние.