ЕЛЕКТРИЧЕСКО СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА АКУПУНКТУРНИТЕ ТОЧКИ
За измерване на електрическото съпротивление на акупунктурните точки е използвана сонда с дължина 1/8 инча със сплескан златен край. Масата на самата сонда, използвана за измерване на електрическото съпротивление на точките при мъжете, е 40 g, а при жените - 35 g. За да се избегне увреждане на по-меката и деликатна кожа на аурикулите, електрическото съпротивление е измерено чрез сонда с тегло 17 g.
Леко докосвайки кожата, сондата е водена по повърхността й приблизително в анатомичната област, където трябва да бъде желаната точка, и така е определена зоната на най-голямо намаляване на електрическото съпротивление. След това е измерено това съпротивление, както и електрическото съпротивление на кожата около точка в радиус от 1/4 инча. Изключеня е линията, по която минава меридианът на точката. Понякога намаленото електрическо съпротивление се определя в зона, която не е точка по размер, а кръг с диаметър половин инч или един инч. В тези случаи сапротивлението на контролната зона на кожата е измерена извън тази акупунктурна зона.
В някои случаи, когато сондата е в зоната на акупунктурната точка, реакцията е толкова бърза, че само за няколко секунди, съпротивлението намалява до най-ниската стойност. В други случаи това отнема повече време, което се обяснява със степента на развитие на мастните отлагания.
Средната стойност на електрическото съпротивление, измерена в 27 акупунктурни точки при осем доброволци (общо 216 точки), е равна на 794 + 179 kOм, а в контролните зони - 1407 + 306 kОм. Разликата между тези стойности е 56%, което е статистически значимо (P < 0,001). Разликата в стойностите на електрическото съпротивление при мъжете и жените в точките за акупунктура и околните райони, както и в различни области на човешкото тяло е показана в Таблица. 1, на фиг. 2 и 3.
Величината на електрическото съпротивление в една и съща точка е различна за мъжете и жените (P = 0,005); в контролните зони разликата в количеството електрическо съпротивление при мъжете и жените е статистически ненадеждна (P = 0,4). Има разлики в размерите на електрическо съпротивление при акупунктурни точки между долните и горните крайници (P = 0.005), но не между ръката и дланта или крака и стъпалото. Електрическото съпротивление в точки на меридиан е различно при един и същ човек. Точките с по-ниско съпротивление могат да се нарекат "силни" , а точките с по-високо съпротивление, могат да се нарекат "слаби" точки (таблица 2).
В някои случаи процентът на спад на съпротивлението, към най-ниското му ниво е бърз, а в други е забавен, така че такива хора могат да бъдат наричани лица с бърза реакция и лица с бавна реакция.
Има около хиляда акупунктурни точки, които отразяват активността на вътрешните органи. Тези точки са разположени на симетрични меридиани или линии, работещи в посока от гърдите към дисталните части на крайниците, както и към главата. Тези меридиани се отнасят до ин или ян системи, характеризиращи се с отрицателни или положителни свойства или евентуално имащи симпатикотонични или парасимпатотонни свойства. Меридианците на ин системата включват така наречените "плътни органи" (сърце, бели дробове, матка, далак, черен дроб и бъбреци), а меридианите на системата Ян включват така наречените "кухи органи" (дебело черво и тънки черва, стомах, жлъчен мехур, пикочен мехур и др.). Меридианците се движат в три меридианни цикъла (кръгове), започвайки от предната повърхност на гръдния кош. Предполага се, че меридианите следват, съответно, ембрионални варианти на развитието на предните и задните повърхности на туловището и крайниците.
Повечето акупунктурни точки се намират в специфични анатомични области. За да се определи правилно тяхната локализация изисква дългогодишен опит. При болезнени състояния , терапевтът намира тези точки чрез тяхната чувствителност към натиск, понякога чрез белезникави или розови ивици по меридианите. При много леки докосвания на пръстите към кожата на пациента опитен акупунктурист може бързо да открие акупунктурната точка.
Локализацията на точките също се определя електрически, като същевременно се сравнява електрическото съпротивление в точката и околните тъкани. В наблюденията е установено, че електрическото съпротивление при жените е по-ниско, отколкото при мъжете, а на горните крайници е по-ниско, отколкото на долните. Други изследователии откриват и различия в големината на електрическото съпротивление в акупунктурната точка и заобикалящата го кожа. Изследвайки акупунктурните точки, използвайки редуващ се ток, е установено, че съпротивлението им е по-ниско от това на околните тъкани, а проводимостта на звуковата честота и електрическия потенциал в региона на акупунктурните точки е по-висока.
Очевидно точките на акупунктурата някак се свързват в една линия по хода на меридиана. Предполага се, че по време на стимулирането на акупунктурната точка се нарушава електрическата активност на други акупунктурни точки, разположени на същия меридиан. Въпреки това, ако меридианът е анатомично нарязан, тогава няма увеличение на електрическата активност. Например, стимулирането в заек на акупунктурна точка, отразяваща дебелото черво, води до увеличаване на перисталтиката след около една минута. Ако меридианът е анатомично прекъснат, това явление не се наблюдава. Обратно, електрическата стимулация на стомаха води до промяна в електрическия потенциал на някои акупунктурни точки (Ман). В същото време стимулирането на определени точки в областта на ухото води до промяна в количеството електрическо съпротивление в коремната кожа . За да се открие тази зависимост помагат факторите, които влияят на електрическото съпротивление на кожата: подкожна мастна тъкан, структурни особености на кожата на тази област и количеството на притока на кръв към кожата. По отношение на процента на мазнините не е намерена корелация, въпреки че съществува между количеството електрическо съпротивление и количеството на телесните мазнини . Кожата на ухото, която е по-мека и тънка, има по-ниска електрическо съпротивление от кожата на крайниците. Причината за това обаче не е установена.
Функционалната активност на потните жлези влияе и върху количеството електрическото съпротивление на кожата. Проучванията са проведени в хладно помещение с климатик, докато доброволците са в състояние на физически и емоционален мир. Промените в психо-емоционалното състояние на човек могат да доведат до нарушаване на електрическата активност на кожата главно поради увеличаване на секрецията на потните жлези. При възбуждане се увеличава електрическото съпротивление на кожата, а при депресия намалява . Дълбокото дишане, слуховите стимули и стимулирането на повърхностните нерви могат да причинят транзитно повишаване на галваничното съпротивление на кожата .
Електропроводимостта също е показател за стрес, увеличавайки се независимо от това дали очакваме стрес или не.
Електрическото съпротивление на кожата е измерено при 27 акупунктурни точки при 8 доброволци. Общият брой точки е 216, средната устойчивост в тях е 794 ± 179 kOhm, а в околната кожа - 1407 + 306 kOhm. Разликата е 56%. Електрическото съпротивление при акупунктурни точки при жените е по-ниско, отколкото при мъжете, на горните крайници е по-ниско в сравнение с долните. При някои доброволци минималното ниво на съпротивление е постигнато бързо, а в други бавно, така че такива доброволци могат да бъдат съответно наречени хора с бърза и бавна реакция.