ГАЛВАНОТЕРАПИЯ
Галваничен ток
Електричеството е особена форма на съществуване на материята и
се представя във вид на поле (електрическо, магнитно-или
електромагнитно) или на вещество — елементарни частици(електрони и
протони). Електрическият ток представлява движение в определена посока
на носителите на електричеството: втвърди проводници той се формира от
придвижващите се електрони, в течни проводници (каквото е човешкото тяло б.а.) — от положителните и отрицателните йони и милийоните.
В електротехниката са приети два основни вида електрически ток с определящ момент посоката.на движение на електрическите заряди, респ. промените в поляритета на токовото напрежение:прав ток (постоянен, монополярен); променлив ток (биполярен).
Правият ток се характеризира с това, че при протичането му електрическите частици не променят посоката на движението си,напрежението не мени поляритета си . При променливия ток в периодическа последователност те се преместват в две противоположни посоки, условно приети за положителна и отрицателна, като следват промените в поляритета на токовото напрежение.
Класическият прототип на прав ток е г а л в а н и ч н и я т ток, при който електрическите пълнежи не променят нито посоката, нито скоростта на движението си — напрежението и силата на тока остават на едно ниво през цялото време на протичане на тока.
Правият ток се характеризира с това, че при протичането му електрическите частици не променят посоката на движението си,напрежението не мени поляритета си . При променливия ток в периодическа последователност те се преместват в две противоположни посоки, условно приети за положителна и отрицателна, като следват промените в поляритета на токовото напрежение.
Класическият прототип на прав ток е г а л в а н и ч н и я т ток, при който електрическите пълнежи не променят нито посоката, нито скоростта на движението си — напрежението и силата на тока остават на едно ниво през цялото време на протичане на тока.
Галваничен елемент
Галваничният елемент е химичен източник на електроенергия, в който възниква електрическо напрежение и протича електрически ток в резултат на химична реакция.
Всяка комбинация от два различни електрода и електролит се нарича
галваничен елемент, и те служат за източници на постоянно напрежение.
Името идва от италианския лекар Луиджи Галвани.
Той открива, че нервът на жабешки крак, докоснат с инструменти,
изработени от различни метали, предизвиква мускулни потрепвания, тъй
като образуваната по този начин редокс система създава напрежение подобно на галваничен елемент.
Майкъл Фарадей доказва, че галваничният елемент има химична природа. Фарадей въвежда в езика на химията нова терминология: електрод (катод и анод), електролит и йон (катион и анион).
Ако обобщим, Галвани погрешно смята, че източникът на електричество (или източник на електродвижеща сила, ЕДС)
е в организма на животното, Волта погрешно смята, че явлението е
свързано с физичните свойства на изолираните електроди, но едва Фарадей
правилно определя, че източник на ЕДС са химичните реакции на двете
граници електрод-електролит. Авторитетен труд по интелектуалната история
на галваничния елемент представлява съчинението на немския автор
Вилхелм Оствалд.
При описване на галваничните елементи се ползва именно химическа терминология: окислението протича на анода, а редукцията – на катода:
- Електродът, на който протича окислението, се нарича анод. Това е електродът, който отделя в електролита положителни йони, а електроните подава по веригата. Анодът е отрицателният извод на елемента.
- Електродът, на който протича редукцията, се нарича катод. Там положителните йони се отлагат като атоми, като за целта по веригата получават електрони. Катодът е положителният извод на галваничния елемент.
Галванотерапия (галванизация)
се нарича използването за терапевтични цели на непрекъснат постоянен ток с ниска мощност (до 50 mA) и ниско напрежение (30–80 V), доставян на тялото чрез контакт, чрез електроди.
Постоянният ток причинява сложни биофизични процеси в тъканите, свързани с нарушаване на количественото и качественото съотношение на йоните.
Многослойността и различната електропроводимост на тъканите на тялото обуславят преминаването на тока не по права линия, а по пътя на най-малко съпротивление - през междуклетъчните пространства, кръвоносните и лимфните съдове.
Специфична особеност на действието на постоянен ток е насоченото движение на положително или отрицателно заредени йони, съдържащи се в сложни тъканни разтвори, които се намират между електродите. Отрицателните йони се движат към положителния полюс (анод), а положителните заряди се движат към отрицателен полюс (катод). Приближавайки се до металния електрод, йоните губят своя разряд, тъй като възниква електролиза, и се превръщат в химически активни атоми, които реагират с вода и образуват продукти от електролиза върху метални плочи.
Върху положителния електрод освобождава киселина, а върху отрицателния електрод освобождават алкали. Вътре в тъканите, разположени между електродите, концентрацията на йони около мембраните се променя. Клетъчните мембрани с тяхната протеинова субстанция променят пропускливостта си под въздействието на постояния ток, докато процесите на дифузия и осмоза се увеличават, засилва се обмяната на веществата.
С преминаването на ток в тъканите се образуват биологично активни вещества: под катода съдържанието на хистамин и ацетилхолин в тъканите се увеличава и активността на холинестеразата намалява, което повишава възбудимостта на тъканите (особено нервно-мускулната), причинява по-изразени хиперемия на кожата, повишава пропускливостта на клетъчните мембрани.
В кожата под анода количеството хистамин и ацетилхолин намалява и активността на холинестеразата се повишава, което води до намаляване на възбудимостта на тъканите, тъй като клетъчните мембрани стават по-плътни. Това явление намира практическо приложение и се взема предвид при прилагане на електроди за намаляване на болката.
Галваничният ток дразни кожните рецептори. Това дразнене се предава в кората на главния мозък и се връща оттам под формата на определен рефлекс, най-често съдоразширяващ. В резултат на това се образува хиперемия под електродите, която продължава от 30 минути до 1,5 часа - ефект след процедурата.
Действието на галванизацията предизвиква не само локална реакция. По този начин пример за появата на преобладаващо обща реакция на тялото в отговор на действието на галваничния ток е поцинковането на зоната на яката, при което сърдечно-съдовата система участва в отговора чрез дразнене на цервикалните симпатикови възли, подобрява се кръвообращението в органите, инервирани от съответния сегмент на гръбначния мозък, подобряват се метаболитните процеси.
Когато електродите са разположени в областта на главата, могат да възникнат реакции, които са характерни за дразнене не само на кожния анализатор, но и на други: вкус (усещане за метален вкус в устата), зрителни (поява на фосфени) и др. .
При напречно разположение на електродите в слепоочията може да възникне замайване в резултат на дразнене на вестибуларния апарат.
Постоянният ток не действа само в точката на приложение. Неговото влияние се простира върху други органи и тъкани, предимно върху тези, инервирани от съответния сегмент на гръбначния мозък.