NATRIUM
Натрият се свързва с меридианите на Бъбреците и Сърцето
Тъй като най-честият и интензивен начин за прием на натрий от хората е чрез солта, тази статия разглежда както натрия, така и солта. Солта, още позната като натриев хлорид е около 40% натрий и 60% хлорид. Тя се използва като подобрител на вкуса и стабилизатор. Освен това е и консервант, тъй като бактериите не успяват да виреят в присъствието на голямо количество сол.
Установено е, че на човешкия организъм са му нужни около 500 mg натрий на ден, за да успява да извърши жизненоважните си функции. От друга страна, прекалено много натрий в храненето може да доведе до високо кръвно, болести на сърцето, както и инсулт. Голямото количество натрий може да предизвика загуба на калций, като част от него може да се извлече и от самите кости. Най-често хората консумират над чаена лъжичка и половина количество сол на ден, което около 3 400 mg – много повече, отколкото е нужно на тялото.
Натрият е алкален метал, който се намира в най-лявата част на периодичната таблица. Приликата между алкалните метали е единият електрон в най-външната обвивка. Това е причината да са толкова реактивни. Почти никога не се намират самостоятелно в природата. Всъщност натрият е част от ежедневието ни чрез много субстанции, а именно солта, содата, омекотителите за вода, в някои консерванти за храна и още много други. Откривателят на натрият в чистата му форма е англиисйкият химик Хъмфри Дейви. Той използвал електролиза, за да изолира елемента от натриев хидроксид.
Въпреки
това сложни вещества, съдържащи натрий, се използват от Древността.
Древните египтяни използвали субстанция, наречена натрон, за да
мумифицират органите, като изсушавали плътта, за да я запазят. Натронът е
комбинация от натриев карбонат и натриев бикарбонат. Сходна на тази
субстанция се намира и в естествен вид, като пример за това е езерото
Натрон в Танзания. Там съдържанието на сода е толкова голямо, че
животните, докоснали се до него, се мумифицират по естествен път. Има
поредица зловещи снимки, доказващи това.
Два от най-важните опити, за да се открие превенция на хипертонията са проведени между 1987-1995 г. Те тестват ефекта от начина на живот (загуба на тегло, управление на стрес, хранителни добавки, консумиране на по-малко сол) върху кръвното налягане. Във всяка от тези групи се е наблюдавала малка зависимост между намаляването на натрий в рамките на 18-36 месеца и намаляване на кръвното налягане. Години след приключване на опита учените провеждат изследване на участниците, за да установят, че:
- След средно 10-15 години тези, които са намалили солта са с около 25% по-малко предразположени към инфаркт, инсулт, процедура за поставяне на байпас или смърт в следствие на сърдечно-съдово заболяване.
- Колкото по-високо е съотношението между калий и натрий, толкова по-нисък е шансът за поява на сърдечно-съдово заболяване. Това означава, че освен намаляване на натрий е препоръчително и увеличаването на калий за по-ефективен контрол на кръвното налягане.
Повторно проучване на факторите за контролиране на кръвното през 2000 г. показва, че тези, които консумират 2 300 mg са значително (32%) по-малко предразположени към всякакъв вид заболявания на сърцето, спрямо тези, които консумират 3 600 – 4 800 mg. С ограничаване на количеството до 1 500 mg на ден резултатите се подобряват още повече.
Акупунктурни точки спомагащи регулацията на натрий в организма
GI 11 / TR 5 / MC 8 / VG 14
Хроничните бъбречни заболявания имат сходен рисков фактор със сърдечно-съдовите заболявания, а именно- високото кръвно налягане. Хората с бъбречни проблеми са сензитивни към солта, като заради неспособността си да изкарват натрий, може да повишат кръвното си.
Няма проучвания, които да показват, че прекалено ниският прием на натрий е по-добър за качеството на живот при проблеми с бъбреците от умерения. Все пак завишеният прием води до прогресиране на заболяването. Препоръчително е да се консумират под 4 600 mg сол на ден от хора с това заболяване, като е добре човек да се стреми към ниската граница. 4 000 mg е препоръчително за овладяване на симптоми, свързани с бъбреците. При странични проблеми като задържане на течности или изхвърляне на протеини през урината, се препоръчва да се ограничи под 3 000 mg.