II.Основната Жизнена енергия Qi-Ци-Чи (Qi=qi=Chi=Ch'i=ch'i - 氣)

"Любопитен факт е, че такъв надарен и интелигентен народ като китайците никога не е развил това, което ние на Запад наричаме наука. Нашата наука, обаче се основава на принципа на причинно-следствеността, а тази взаимо-връзка от своя страна автоматично се счита за аксиоматична истина. Но настъпва една голяма промяна в нашата гледна точка. Това, което “Критика на чистия разум” на Имануел Кант не успя да направи, се постига от съвременната физика. Аксиомите за причинно-следствеността се разклащат из основи - вече знаем, че това, което наричаме Природни закони, е просто статистическа истина и следователно трябва задължително да допускаме изключения. Все още не сме взели предвид в достатъчна степен факта, че се нуждаем от лабораторията с нейните строги ограничения, за да докажем неизменната валидност на Природните закони. Ако оставим нещата на Природата, ще видим съвсем различна картина - във всеки процес частично или напълно се намесва на пръв поглед случайната синхроничност, дотолкова, че при естествени обстоятелства един ход на събитията, абсолютно съответстващ на определени закони, е почти изключение." Карл Г. Юнг, предговор към превода на "И Дзин (Книгата на промените)" от Рихард Вилхелм; страница ii.

Най-ранните текстове, в които се говори за Ци, дават някои указания за развитието на това понятие. В "Аналите на Конфуций" qi означава "дъх". Като се комбинира с китайската дума за кръв xue (което прави 血氣, xue-qi, кръв и дъх). Менций (Mencius) описва един вид Ци, който може да се характеризира като жизнената енергия на индивида. Тази Ци е необходима за дейността и може да бъде контролирана чрез добре интегрирана воля. Когато е правилно подхранвана, тази Ци е способна да се разпространи отвъд човешкото тяло и да достигне до цялата Вселена. Тя можела да бъде увеличена и чрез внимателно упражняване на способностите на човека. От друга страна, Ци на даден индивид може да бъде влошена от неблагоприятни външни сили, които успяват да въздействат върху него. В по-късните години го последва Сун Дзъ (Xun Zi), друг конфуциански учен от Академията Джися (Jixia Academy), който казва: "Огънят и водата имат Ци, но нямат живот. Тревите и дърветата имат живот, но не притежават възприемчивост. Птиците и зверовете имат възприемчивост, но нямат yi (чувство за добро и зло, дълг, справедливост). Хората притежават Ци, живот, възприемчивост и уи." Китайците в ранните векове не са имали представа за лъчистата енергия, но са били наясно, че човек може да се нагрява от огнище на разстояние, отдалечено от огъня. Те обяснявали това явление, като твърдели, че "Ци" се излъчва от огъня. Сун Дзъ също използва "Ци" и за обозначаване на жизнените сили на тялото, които намаляват с напредването на възрастта. По-късно в синкретичния текст, събран под ръководството на Лю Ан (Liu An), "Хуай Нан Дзи" (Huai Nan Zi), или "Майсторите от Хуайнан", има пасаж, който подсказва повечето от това, което е дадено по-подробно от неоконфуцианците - “Небето (разглеждано тук като върховен източник на всичко съществуващо) пада (duo 墮, т.е. слиза) като безформено. Мимолетно, трептящо, проникващо, аморфно е то и затова е наречено Върховно светило. Дао започва в Празнотата на Просветлението. Пустото просветление поражда Вселената (ю-джоу = yu–zhou). Вселената произвежда Ци. Ци има граници. Ясната, Ян (Ци) е била ефирна и така е образувала Небето. Тежката, мътна Ин (Ци) е сгъстена и възпрепятствана и така образува Земята. Съединяването на чистата, Ян (Ци) е било плавно и лесно. Съчетанието на тежката, мътна Ин (Ци) е напрегнато и трудно. Така първо се образувало Небето, а по-късно се появила Земята. Проникващата същност (xi-jing) на Небето и Земята се превръща в Ин и Ян. Концентрираните (джуан = zhuan) същности на Ин и Ян се превръщат в четирите сезона. Разпръснатите (сан = san) същности на четирите сезона се превръщат в безбройните същества. Натрупващата се гореща Ци на Ян създава Огън. Същността (дзин - jing) на огненото Ци се превръща в Слънце. Натрупващото се студено Ци на Ин създава Вода. Същността на водното Ци се превръща в Луната. Есенциите, получени от съжител-ството на Слънцето и Луната, се превръщат в звездите и небесните точки (чен = chen (планети))” - Huai-nan-zi, 3:1a/19

За да разберете същността на Ци, първо трябва да знаете къде се намира и заражда Ци. Нещо не може да дойде от нищото, така че Ци (всеки вид енергия) произхожда от материя, обикновено чрез някакъв вид химически процес или реакция. Материята е физическа форма на енергията, а енергията е отключен потенциал (или неосъществена форма) на материята.

Например, можете да изгорите парче дърво или газ за да получите Ци под формата на топлина и светлина. По същия начин храната и въздухът се приемат в тялото Ви и чрез биохимични процеси се превръщат в Ци, която обикновено е под формата на топлина и биоелектромагнитна енергия. Всеки път, когато приемате повече храна, отколкото тялото Ви се нуждае, неизразходваният излишък се складира под формата на мазнини (енергия). След това е добре да разберете, че Ци обикновено се проявява като топлина, светлина и електромагнитна сила. Строго погледнато, светлината е алтернативна форма на електромагнитната вълна, така че на практика има само два вида енергия с които боравим в ежедневието си. Всъщност много често светлината и топлината също съществуват едновременно. И накрая, трябва да осъзнаете, че Ци се движи от зоните на места с по-висок потенциал към зоните на места с по-нисък потенциал и това действие естествено и автоматично привежда системата в равновесие и баланс. Материята е потенциална енергия, а енергията е съставна част на материята. Двете постоянно и непрекъснато могат да се трансформират една в друга.

Теорията и Идеята за Ци е фундаментална за китайското и източното философско и медицинско мислене, никоя дума или фраза в западния свят, не може да обхване адекватно нейното значение. Можем да кажем, че всичко във Вселената, органично и неорганично, е съставено от и се определя от своята Ци енергия. Но Ци не е някакъв първичен, неизменен материал, нито пък е просто жизнена енергия, въпреки че тази дума понякога се превежда точно така. Източната мисъл не прави разлика между материя и енергия, но може би е по-добре да мислим за Ци като за материя на ръба да се превърне в енергия, или енергия на прага на нейното материализиране. За китайците мисълта обаче подобно обсъждане на това какво означава понятието Ци, само по себе си е напълно неприсъщо, докато, западният ум очаква непрекъснато дискусия във всяко систематично изложение. Нито в класическите, нито в съвременните китайски текстове разсъждават върху природата на Ци, нито се опитват да я концептуализират. По-скоро Ци се възприема функционално - чрез това, което прави. Китайските лечители и практикуващите Ци Гун, традиционно описват поведението на Ци като подобно на вода. Това се илюстрира по няколко начина. Първо, както водата тече от по-високите към по-ниските зони, така и Ци тече от области с по-висок потенциал към области с по-нисък потенциал. По този начин Ци се балансира по естествен път. Второ, ако се остави кална водата, пясъкът ще се утаи на дъното, оставяйки водата над него спокойна и чиста. Ако обаче разбъркате водата, пясъкът ще се издигне нагоре и отново ще замърси водата. Това е подобно на начина, по който умът е стабилен или не, Ци ще бъде спокойна и чиста, но когато умът е разсеян, Ци ще бъде разстроена и възбудена. Трето, каналите за Ци, които доставят Ци към цялото тяло, обикновено се сравняват с реки, а съдовете, които съхраняват се сравняват с водни резервоари. Водата и Ци трябва да текат гладко и непрекъснато. Когато реката или каналът са блокирани, водата/Ци ще бъде разбъркана и неравномерно течаща. В запушен канал водата/Ци ще бъде по-силно напориста и може да прелее през бреговете. Другата аналогия срявнявайки Ци с елетрически ток, е също така доста уместна, илюстрирайки и предполагайки как тока тече по каналите и меридианите в човешкото тяло, подобно на движението на електричеството по електропреносна мрежа от кабели, жици, трансформаторни точки и пунктове.

Въпреки че съществуват толкова видове Ци, колкото са и функциите, енергията Ци традиционно се разделя на три основни вида според произхода и същността си - Небесна (Космическа) Ци, Земна (Планетарна) Ци и Човешка (Синхронизираща) Ци.

Ø Небесната (Космическата) Ци е енергията или природната сила, която изгражда Вселената. Небето (небето или вселената) има Небесна Ци (Тиан Ци), която се състои от силите, които небесните тела упражняват върху земята, като например слънчевата светлина, лунната светлина и въздействието на Луната върху приливите и отливите. В древни времена китайците са вярвали, че именно Небесното Ци контролира времето, климата и природните бедствия. В Китай времето все още се нарича с термина Tian Chi (Небесно Ци). Всяко енергийно поле се стреми да остане в равновесие, затова винаги, когато Небесното Ци изгуби равновесие, то се опитва да възстанови баланса си. Тогава трябва да духа вятър, да вали дъжд, дори ураган да се случи, за да може Небесното Ци да достигне балансовото си енергийно ниво;

Ø Под Небесната Ци, която е най-важната от трите, е Земната (Планетарната) Ци. Тя се влияе и контролира от Небесната Ци. Например, твърде много дъжд ще принуди реката да прелее или да промени пътя си. Без дъжд растенията ще загинат. Китайците вярват, че земното Ци е съставено от линии и модели на енергия, както и от магнитното поле на Земята със скритата под земята топлина. Тези енергии също трябва да се балансират, в противен случай ще настъпят бедствия, като земетресения, вулкани и наводнения. Когато Ци на Земята е балансирана, флората и фауната ще процъфтяват;

Ø В рамките на Земната Ци, всеки отделен човек има свое собствено енергийно Ци поле - Човешка Ци, което постоянно се стреми да бъде балансирано. Когато човек изгуби своето енергийно Ци равновесие, той би се разболял и ще изпитва страдание. Всички природни компоненти, включително и човекът, се развиват в рамките на естествените цикли на Небесното Ци и Земното Ци влияейки се от тях. Човешката енергия Ци се смята за отделен вид Ци (пряката синергия и синхрон между Небесната и Земна Ци).

Типове на Човешката Ци

Първоначална Ци (Юан Ци) - основна движеща сила, основа на бъбречната Ци, улеснява трансформацията на Ци, проводник за San Jiao (телесната температура, меридиан на Троен нагревател), подпомага трансформацията на кръвта, излиза навън през точките на Източника;
Ци генерирана от Храна (Гу Ци) - генерира се в стомаха и далака чрез кръвна трансформация, повдига се към гърдите, за да се превърне в Събирателна Ци (Дзун Ци) в белите дробове;
Събирателна Ци (Дзун Ци) - подхранва сърцето и белите дробове, стимулира функцията на белите дробове да контролират Ци и дишането, подпомага функцията на сърцето за управление на кръвта и кръвоносните съдове, стимулира кръвообращението на крайниците, контролира говора и силата на гласа, координира се с Първоначалната Ци (Yuan QI), за да регулира дишането и подпомага бъбреците;
Истинска Ци (Джън Ци) - произлиза от Събирателната Ци (Дзун Ци) произхожда от белите дробове, застой в долната част - подхранена в средната част - разпространява се навън в горната част на тялото. Приема две форми:

- Хранителна (кислородна) Ци (Инг Ци) - подхранва вътрешните органи, директно свързана с кръвта, тече по меридиани и кръвоносни съдове;

- Защитна Ци (Вей Ци) - нерафинирана (груба) форма на Ци, циркулира извън каналите и меридианите (между кожата и мускулите), загрява мускулите, регулира отварянето и затварянето на порите - смесва се с потта, циркулира непрекъснато в денонощието, предпазва от външни патогенни фактори;

Централна Ци (Жонг Ци) - истинската Ци на стомаха и далака, функцията на далака за трансформация, транспортиране и повишаване на Ци;
Изправена Ци (Джънг Ци) - обединени всички видове Ци, които играят роля в защитата на тялото, в противовес на патогенните фактори (Xie Qi - Ксие Ци).

Функции на Човешката Ци

Защитна - да предпазва тялото от външни патогенни фактори;

Затопляща - да поддържа оптимална телесна температура;
Трансформираща - да трансформира материята в енергия и обратното;
Транспортираща - да циркулира енергията в енергийните потоци;
Складираща - да съхранява енергия в депа за съхранение;
Възходящa - да регулира силата на енергийния поток.

24-Часов Денонощен Цикъл (Циркаден Ритъм) на Ци в Човешкото тяло

За китайските астролози, които използват времето и потоците на Енергията Ци, Вселената е подредена система. Космическите енергии взаимодействат помежду си, като естеството на тяхното взаимодействие варира в зависимост от елемента време. Затова се обръща внимание на влиянието на планетите и звездите, но то се изразява косвено, по отношение на времето. Земните енергии също са включени и са в синтез със звездите, но това се изразява непряко по отношение на времето. Енергиите на Земята са също така включени и синхронизирани с Космическите енергии, за да се получи единна стойност във всеки един времеви момент. Тази стойност, също се изразява във времето. Моделите на живота са част от времето и са предсказани от взаимодействието на земните и космическите енергии като директно изразени в Хексагенарния (Шестдесетичен - 60) времеви цикъл.

III. Tao - Ин и Ян