I.ВЪВЕДЕНИЕ В КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНСКА АСТРОЛОГИЯ

На Началната страница на сайта има BaZi Калкулатор, чрез който всеки би могъл, въвеждайки своите данни (час, ден, месец и година на раждане), да разбере какви са строго уникалните елементни съчетания в момента на раждането си по Китайския Зодиак.

Медицината, астрономията и астрологията са едни от най-старите области на човешкото познание, които са неразривно свързани помежду си. За разлика от чистата медицинска наука, медицинската астрология се основава предимно на първоначалното холистично разбиране за света на човека и връзката му със заобикалящата го природа и Космос. Подходът на западната астрология към човешкото тяло страда от някои механистични прояви, въпреки че в същото време човешкото тяло има определени граници (сектори), които могат да бъдат разделени на различни компоненти и съотнесени със знаците на Зодиака, както и с астрологичните домове и планети. В източната традиция, идеята за холистична организация на тялото и отделните му части е на по-високо теоретично и практическо разбиране и ниво. Има холистичнна меридианна система, която обхваща не толкова вътрешните органи, а по-скоро векторите на сила и посока на енергията Ци, циркулираща в тялото. От гледна точка на източната медицина, меридианната система е много по-близо до Астрологичния Зодиак, отколкото просто условното разделяне на тялото на 12 сектора. Освен това, не забравяйте за часовете на активност и пасивност на космическата енергия, което показва, че всеки меридиан има свой пик на активност, както в дневния, така и в годишния цикъл, който също съответства на астрологичната система на домовете. Човекът, от гледна точка на древните лечители, не е просто набор от "мрежи от меридиани и точки", а вектор на енергиен поток, образуван от 12 други потока, всеки от които не е равен на нула. Астрологията, подобно на медицината, се опитва да вземе предвид влиянието и взаимодействието на меридианите, като отчита индивидуалните им аспекти – ритмите и циклите, от които е изтъкана Природата. Този подход разкрива големи възможности за диагностика, терапия и изследвания в областта на медицинската астрология. Теорията на китайската медицина и астрология познават света с помощта на философската идея за "енергията като единен източник", формирайки представа за същността на нещата, които имат единна органична цялост. Идеите на китайската медицина за Космоса изхождат от позицията на универсалната енергия Ци, която е натурфилософска основа и основа на връзката на единството на противоположностите на тялото и съзнанието, формата на енергията и духа на човека и Природата. Съединението на Небето (Вселената) и човека е централната идея на медицинската астрология и теорията на Цигун. Медицината, като наука за човешкото тяло, го изучава чрез специфичните му състояния – т.е. човекът като микросистемата Космос, която включва всички енергийни аспекти, където най-важното е единството на човека и енергията Ци. Определя се доктрината за взаимното съчетаване на Космоса и човека посредством основните начини на мислене на древните науки за здравето. Те вярвали, че човек, роден в Природата, има неразривна връзка с нея. В тази връзка лекарите от древността, обърнали голямо внимание на Космоса и цялостното изследване на всички фактори, които изграждат човешката естествена среда. Такова изследване засегна много различни дисциплини: астрономия, календар, география, учението за времето и климата, фън шуй, астрология и др. Сред тях астрономията и астрологията бяха най-значими, тъй като от създаването на календара, смяната на сезоните и промените в климата винаги се определяха от астрономически наблюдения. Чрез промяната на сянката на гномона (стрелка на слънчев часовник), е възможно е да се определят моделите на промени в потоците на енергиите Ин и Ян, съответстващи на деня, годината и 24-те сезона на Слънчевия цикъл. С помощта на нощни наблюдения на Полярната звезда и Голямата мечка беше възможно да се установят моделите на промени в 5-те вида Ци по време на смяната на сезоните. Движението на „енергийния поток на Небето се трансформира в 5-те елемента от компонентите (органи, видове материя) на човешкото тяло“. Тази позиция отразява модела на древното мислене за човека, чрез категориите Ин и Ян, 5 вида Ци (5-те елемента Дърво, Огън, Земя, Метал, Вода), доктрината за единното начало (Тай Дзи) и т.н. В древния китайски трактат Шу дзин ("Канон на историята") бяха записани закономерностите на астрономическите явления, промените на климата и друга природна наблюдавана информация за всеки от 12-те месеца на годината. Медицинският трактат на династията Хан - Хуан-Ди ней дзин ("Канон на Жълтия император за вътрешната медицина") представя връзката на взаимната реакция на астрономическите явления, сезонните промени в енергията Ци, теорията за 6-те вида енергия на времето, Ци и движението на кръвта, теорията за 8-те ветрове и тяхното въздействие върху тялото и много други. Зад такава естествена информация за живота се крие дълбокото природо научно познание на източната цивилизация, а именно сложните модели на взаимодействието на пространството и времето в рамките на учението на И Дзин („Книга на промените“). Пространството (космос) и времето (планетарните процеси) в светлината на учението на И Дзин са пространството и времето на древната астрономия в рамките на китайския традиционен земеделски календар У Син. Мястото на наблюдение на природните явления, включително въртенето на Земята около Слънцето, е референтната точка в тази координатна система. В същото време точката на наземния наблюдател се движи по спирална крива, от гледна точка на съвременната наука, движението на координатната система по кривата се извършва с ускорение и следователно се влияе от външни инерционни сили, следователно тази координатна система не е инерционна. Освен това се използват движещи се крайни координати (състоящи се от 28 съзвездия), т.е. екваториални и еклиптични координати на небесните тела. Всички описани движения на небесните тела са движението на тези небесни тела едно спрямо друго. 

Тази координатна система се състои от 5 аспекта:

- самата координатна система е в постоянно движение;

- координатна система изпитва въздействието на външната инерционна сила и това ясно говори за нейната не инерционна природа;

- тази координатна система е "отворена" за всички възможни въздействия;

- пространството и времето са интегрирани в едно цяло, те си взаимодействат, а времето е представено от периодите на движение небесните тела в космоса;

- мярка за импулса на движение на тези тела е 60-тичния фазов цикъл на Jia Zi (甲子) („12-те земни клона и 10-те небесни стъбла). С негова помощ можем да изразяваме различните цикли на времето (години, месеци, дни и часове), както и за разбиране на движението и развитието на енергията Ци в китайската медицина.                       

Нека внесем някои уточнения по последната точка. Годината, за която става въпрос тук, е звездната година (периодът на въртене на Земята около Слънцето на фона на звездите), Месецът е съответно лунният и слънчевият месец, Денят е ежедневното въртене на Земята около себе си, а Часът е периодът от време, получен чрез разделяне на деня на 12 части.

Цикълът на сезоните е настроен около 28-те съзвездия и спрямо 4-те "централни съзвездия". Разделен е на пролет, лято, есен и зима, като всеки сезон е с продължителност три месеца, а четирите сезона съставляват една календарна година. Цикличната система Jia Zi (甲子) е система от конвенционални знаци, която е начин за записване на редовите номера на „пространството и времето“ в древната китайска астрономия и техните физически функции. Като цяло теорията за пространството и времето в източната традиция показва, че делата на човека, събитията и околния свят трябва да съответстват на определени пространствени позиции и времеви условия (за тяхното пораждане). Тяхното развитие и по-нататъшни прояви също би следвало да бъдат обект на определени ритмични и циклични ограничения. Този принцип на мислене изигра важна роля при формирането и развитието на "астрономическата теория" в традиционната китайска медицина. 

Примери за тази теория са следните теоретични постановки:

- учението за укрепване на жизнеността, чрез запазване Дзин Ци енергията в съответствие с моделите на сезоните през годината;

- принципите на взаимодействие на енергиите Ин и Ян;

- учението за 6-те метеорологични енергии на времето (Лиу Ци) и тяхното въздействие върху човешкия живот и здраве;

- учението за годишната и ежедневна циркулация на потока на Ци и кръвта;

- теорията за влиянието на времевите фактори върху промените в биологията и патологията на човешкото тяло;

- теория на пулсовата диагностика, основана на интегрирането на климатични, метеорологични и географски фактори;

- диференциращи принципи на терапията въз основа на строги правила за спазване на сезонните (климатични) условия и подържане на контрол върху механизма на заболяването.

Добре известно е, че основния акцент на теорията на ТКМ, осигурява плавното регулиране на Ин-Ян енергиите и 5-те елемента, както и влиянието върху динамичния баланс на потока на Ци, добре координираната работа на вътрешните органи и различните меридиани системи. Основен принцип на източната медицина е и учението за „балансовата (равновесна) хармония”. Произходът на тази теория се корени в дълбините и същността на "Книга на промените" (И Дзин).

Обобщавайки дотук изказаното, можем да заключим, че медицинската астрология е съществен израз на единството на теорията и практиката, човека и Природата, пространството и времето, Земята и Космоса.

По материали на М.А.Давидов

Медицинската Астрология е клон на Традиционната Китайска Медицина (ТКМ)  

Научете повече с Цао-Лин - Astrology as a Branch of Chinese Medicine (има вградени български субтитри на автоматичен превод във видеото) 

https://youtube.com/watch?v=bJdTU0VsvHc&t=95s